Обама е впримчен в иракския конфликт

Като позволи извършването на въздушни удари в Ирак и призна, че няма точен план за действие, президентът на САЩ Барак Обама позволи да бъде въвлечен в конфликт, който може да го занимава до края на мандата му.

Без сухопътни войски, целеви въздушни удари срещу джихадистите от „Ислямска държава”, изпращане на военни съветници на място – от една седмица американският президент се отклонява от стратегията си. Но с изявлението, че в зависимост от политическия климат в Багдад САЩ са готови да помогнат на новото правителство „в борбата му срещу терористичните сили”, Обама се хвърля в дълбокото.
„Барак Обама изглежда е приел стратегия за дълготрайна военна ангажираност в Ирак”, казва Антъни Кордсман от Центъра за стратегически и международни изследвания. Той приветства новия подход, който според него може да се окаже „добрият”, но който носи големи рискове.

Някои опоненти на Обама не закъсняха да разкритикуват подхода му, тъй като смятат за нужно да се удря по-силно и по-бързо срещу мълниеносното напредване на ултрарадикалните джихадисти.

Засега Белият дом си е поставил две цели – да защитава американците, които живеят в Арбил, и да попречи на геноцида в планините Синджар. В сряда около 20 американски войници, които изпълниха разузнавателна мисия, докладваха, че там „има доста по-малко йезиди, отколкото се смяташе”.

Дори и повечето йезиди да успеят да избегнат най-лошото, защитата на Арбил трябва да продължи. Освен това, не е никак вероятно Вашингтон да приеме контрола на джихадистите над големи иракски територии като свършен факт и да изостави новото правителство да се справя само.

Ако американската операция продължи, мишените може да нараснат. „Досега участвахме в много ограничени удари срещу няколко много уязвими мишени”, като камиони и бронирани коли, спрени на пътищата, подчертава Стивън Бидъл от Съвета за външна политика. Отношението към кампанията обаче може да се промени из основи, „ако американски въздушен удар порази случайно училище или болница”.

Обама, който твърди, че няма „американско военно решение” за Ирак, уверява, че единствената му стратегия е тази, която ще позволи съставянето на по-толерантно правителство. Президентът не крие съжалението си към начина, по който е била проведена кампанията на НАТО в Либия през 2011 година. Въпреки че смята, че военното действие е било оправдано, той съжалява за липсата на истински политически усилия паралелно с него.

„Нашата армия е толкова мощна, че ако вложим усилия, за известно време можем да овладеем даден проблем. Но за да може едно общество да функционира дълго време, самите хора трябва да решат как да живеят заедно”, заяви президентът на САЩ. Тази забележка обяснява отношението на Вашингтон, който използва цялото си влияние, за да подкрепи новия премиер Хайдар ал Абади с надеждата този шиит да формира по-отворено правителство, като избегне маргинализацията на сунитското малцинство, която всъщност помогна на офанзивата на джихадистите.

Но дори и настоящият премиер на Ирак Нури ал Малики да отстъпи мястото си, съставянето на едно по-уравновесено правителство се очертава много сложно. „Няма да разрешим проблема за няколко седмици. Смятам, че това ще отнеме известно време”, предупреди президентът на САЩ две години и половина след изтеглянето на американските войници.

Според Бидъл „напълно възможно е кампанията с въздушните удари, която Обама поде преди една седмица, да продължава и по времето, когато той напуска Белия дом” – през януари 2017 година.

AFP